I. Стълбицата
...
Докато се придвижваме към изхода на Общежитието, детската врява малко по малко утихва и суматохата отстъпва място на стройна колона от деца по двойки, облечени в строгите сини униформи. Холограмата на Майка дава тон за една песен, която пеем заедно още от първи клас. Обувките ни тропат по металния под на Общежитието в ритъм с песента. Оглушителното „тум-тум-тум“ вдъхва на всеки от нас сигурността на множеството; хиляда деца пеят и маршируват заедно към изхода. Това е моето семейство.
Колоната спира за няколко секунди, изчаквайки порталът да се отвори. Огромните хидравлични лостове отстрани повдигат тежкото съоръжение и портата се плъзва нагоре с пронизващо свистене. През разширяващия се процеп под вратата ние съзираме зеленината на нашия град. Гледката е удивителна - пред входа на общежитието има две внушителни дървета, чиито корони се преплитат, образувайки огромна арка. Излизаме навън под съпровода на песента и отмереният марш, който отеква по металния под, е заменен от бодра крачка по бетонната алея.
Докато вървим, аз вдигам поглед към ясното небе, искрящо в ослепително бяло под лъчите на двете слънца. Денят е прекрасен и не се вижда нито едно облаче. Различавам очертанията на останалите общежития — подобни на нашето метални здания, чиито куполи блестят на слънчевата светлина. Всяко от тях се намира на върха на зелен хълм, от който се спуска алея към града. Майка казва, че те са „самодостатъчни животоосигуряващи структури“ и ни уверява , че един ден ще разберем какво се крие зад това странно наименование.
...
Свали цялата глава БЕЗПЛАТНО в формат .pdf или .epub:
