Самотна колония на хиляди светлинни години от Земята. Еволюция, която следва свои собствени правила. И един жител, който ще ни покаже, че да бъдеш човек е разтегливо понятие.
Никой не ме е питал дали искам да живея на Камъка. И все пак моята зигота бе сред десетте хиляди бъдещи колонисти, чиято съдба бе да превърнат чуждата планета в свой дом.
Изминаха четиридесет години от кацането на Зародиша. През това време ние се развивахме под неуморните очи на Родителите. Борихме се да изградим своя утопия. Куполът, който обгръща Котилото, създава идеални условия за живот. Но дали това е достатъчно?
За нас, обитателите на Котилото, планетарна ограниченост не съществува. В нашето общество парите са понятие от древната земна история, чийто смисъл никога няма да разберем.
На Камъка аз усетих топлината на любовта, приятелството и подкрепата. Но също така и огорчението от предателството. Водих множество битки срещу моите братя и сестри, срещу обстоятелствата и срещу моята съдба. Но най-голямата битка тепърва предстои - срещу това, в което мога да се превърна.
Ние създадохме нашия Рай. А дали някой ще успее да се измъкне от него?
Всички илюстрации са дело на Марио Петков.
Откъси за свободно четене:
I. Стълбицата
II. Бягството
